сватбарувало си

Речник на българския език

1. сватбарувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сватбарувало си е производна форма на сватбарувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. сватбарувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сватбарувало си е производна форма на сватбарувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. сватбарувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сватбарувало си е производна форма на сватбарувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).