сватбарувало

Речник на българския език

1. сватбарувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сватбарувало е производна форма на сватбарувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сватбарувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сватбарувало е производна форма на сватбарувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сватбарувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сватбарувало е производна форма на сватбарувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сватбарувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сватбарувало е производна форма на сватбарувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).