сбърчил е

Речник на българския език

1. сбърчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбърчил е е производна форма на сбърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сбърчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбърчил е е производна форма на сбърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).