сбърчило си

Речник на българския език

1. сбърчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сбърчило си е производна форма на сбърча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. сбърчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

сбърчило си е производна форма на сбърча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).