сбъркал

Речник на българския език

1. сбъркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбъркал е производна форма на сбъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сбъркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбъркал е производна форма на сбъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сбъркал — мин. деят. св. прич. м. р.

сбъркал е производна форма на сбъркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сбъркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сбъркал е производна форма на сбъркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).