сбрала

Речник на българския език

1. сбрала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сбрала е производна форма на сбера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сбрала — мин. деят. св. прич. ж. р.

сбрала е производна форма на сбера (мин. деят. св. прич. ж. р.).