сборичкало

Речник на българския език

1. сборичкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сборичкало е производна форма на сборичкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сборичкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сборичкало е производна форма на сборичкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сборичкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сборичкало е производна форма на сборичкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сборичкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сборичкало е производна форма на сборичкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).