сборичкали

Речник на българския език

1. сборичкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сборичкали е производна форма на сборичкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сборичкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сборичкали е производна форма на сборичкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. сборичкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сборичкали е производна форма на сборичкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. сборичкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сборичкали е производна форма на сборичкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).