сборил си

Речник на българския език

1. сборил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сборил си е производна форма на сборя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сборил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сборил си е производна форма на сборя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).