сборил е

Речник на българския език

1. сборил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сборил е е производна форма на сборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сборил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сборил е е производна форма на сборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).