сборило

Речник на българския език

1. сборило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сборило е производна форма на сборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сборило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сборило е производна форма на сборя (мин. деят. св. прич. ср. р.).