сборила

Речник на българския език

1. сборила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сборила е производна форма на сборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сборила — мин. деят. св. прич. ж. р.

сборила е производна форма на сборя (мин. деят. св. прич. ж. р.).