сборил

Речник на българския език

1. сборил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сборил е производна форма на сборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сборил — мин. деят. св. прич. м. р.

сборил е производна форма на сборя (мин. деят. св. прич. м. р.).