сбогувал си

Речник на българския език

1. сбогувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сбогувал си е производна форма на сбогувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. сбогувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сбогувал си е производна форма на сбогувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. сбогувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

сбогувал си е производна форма на сбогувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).