сбогувал

Речник на българския език

1. сбогувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбогувал е производна форма на сбогувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сбогувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбогувал е производна форма на сбогувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сбогувал — мин. деят. св. прич. м. р.

сбогувал е производна форма на сбогувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сбогувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сбогувал е производна форма на сбогувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).