сблъсквал

Речник на българския език

1. сблъсквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сблъсквал е производна форма на сблъсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сблъсквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сблъсквал е производна форма на сблъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сблъсквал — мин. деят. св. прич. м. р.

сблъсквал е производна форма на сблъсквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сблъсквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сблъсквал е производна форма на сблъсквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).