сблъскал

Речник на българския език

1. сблъскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сблъскал е производна форма на сблъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сблъскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сблъскал е производна форма на сблъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сблъскал — мин. деят. св. прич. м. р.

сблъскал е производна форма на сблъскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сблъскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сблъскал е производна форма на сблъскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).