сбирал

Речник на българския език

1. сбирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбирал е производна форма на сбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сбирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сбирал е производна форма на сбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сбирал — мин. деят. св. прич. м. р.

сбирал е производна форма на сбирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сбирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сбирал е производна форма на сбирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).