самоутвърждавал си

Речник на българския език

1. самоутвърждавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоутвърждавал си е производна форма на самоутвърждавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоутвърждавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоутвърждавал си е производна форма на самоутвърждавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоутвърждавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоутвърждавал си е производна форма на самоутвърждавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).