самоутвърждавал е

Речник на българския език

1. самоутвърждавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоутвърждавал е е производна форма на самоутвърждавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоутвърждавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоутвърждавал е е производна форма на самоутвърждавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоутвърждавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоутвърждавал е е производна форма на самоутвърждавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).