самоутвърждавало съм

Речник на българския език

1. самоутвърждавало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоутвърждавало съм е производна форма на самоутвърждавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоутвърждавало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоутвърждавало съм е производна форма на самоутвърждавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоутвърждавало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоутвърждавало съм е производна форма на самоутвърждавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).