самоутвърждавала

Речник на българския език

1. самоутвърждавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоутвърждавала е производна форма на самоутвърждавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоутвърждавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоутвърждавала е производна форма на самоутвърждавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоутвърждавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самоутвърждавала е производна форма на самоутвърждавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самоутвърждавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоутвърждавала е производна форма на самоутвърждавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).