самоусъвършенствувал си

Речник на българския език

1. самоусъвършенствувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоусъвършенствувал си е производна форма на самоусъвършенствувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоусъвършенствувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоусъвършенствувал си е производна форма на самоусъвършенствувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоусъвършенствувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоусъвършенствувал си е производна форма на самоусъвършенствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).