самоусъвършенствувало

Речник на българския език

1. самоусъвършенствувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоусъвършенствувало е производна форма на самоусъвършенствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоусъвършенствувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоусъвършенствувало е производна форма на самоусъвършенствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоусъвършенствувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоусъвършенствувало е производна форма на самоусъвършенствувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоусъвършенствувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоусъвършенствувало е производна форма на самоусъвършенствувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).