самоусъвършенствувал

Речник на българския език

1. самоусъвършенствувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоусъвършенствувал е производна форма на самоусъвършенствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоусъвършенствувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоусъвършенствувал е производна форма на самоусъвършенствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоусъвършенствувал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоусъвършенствувал е производна форма на самоусъвършенствувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоусъвършенствувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоусъвършенствувал е производна форма на самоусъвършенствувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).