самоусъвършенствал е

Речник на българския език

1. самоусъвършенствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоусъвършенствал е е производна форма на самоусъвършенствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоусъвършенствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоусъвършенствал е е производна форма на самоусъвършенствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоусъвършенствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоусъвършенствал е е производна форма на самоусъвършенствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).