самоусъвършенствало е

Речник на българския език

1. самоусъвършенствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоусъвършенствало е е производна форма на самоусъвършенствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоусъвършенствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоусъвършенствало е е производна форма на самоусъвършенствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоусъвършенствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоусъвършенствало е е производна форма на самоусъвършенствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).