самоусъвършенствало

Речник на българския език

1. самоусъвършенствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоусъвършенствало е производна форма на самоусъвършенствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоусъвършенствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоусъвършенствало е производна форма на самоусъвършенствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоусъвършенствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоусъвършенствало е производна форма на самоусъвършенствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоусъвършенствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоусъвършенствало е производна форма на самоусъвършенствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).