самоусъвършенствали

Речник на българския език

1. самоусъвършенствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоусъвършенствали е производна форма на самоусъвършенствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоусъвършенствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоусъвършенствали е производна форма на самоусъвършенствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. самоусъвършенствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоусъвършенствали е производна форма на самоусъвършенствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. самоусъвършенствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоусъвършенствали е производна форма на самоусъвършенствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).