самоусъвършенствала си

Речник на българския език

1. самоусъвършенствала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоусъвършенствала си е производна форма на самоусъвършенствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоусъвършенствала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоусъвършенствала си е производна форма на самоусъвършенствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. самоусъвършенствала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самоусъвършенствала си е производна форма на самоусъвършенствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).