самоусъвършенствал

Речник на българския език

1. самоусъвършенствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоусъвършенствал е производна форма на самоусъвършенствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоусъвършенствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоусъвършенствал е производна форма на самоусъвършенствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоусъвършенствал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоусъвършенствал е производна форма на самоусъвършенствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоусъвършенствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоусъвършенствал е производна форма на самоусъвършенствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).