самоуспокоял си

Речник на българския език

1. самоуспокоял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоуспокоял си е производна форма на самоуспокоя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).