самоуспокоял е

Речник на българския език

1. самоуспокоял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоуспокоял е е производна форма на самоуспокоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).