самоуспокояло

Речник на българския език

1. самоуспокояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоуспокояло е производна форма на самоуспокоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоуспокояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоуспокояло е производна форма на самоуспокоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).