самоуспокояла съм

Речник на българския език

1. самоуспокояла съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самоуспокояла съм е производна форма на самоуспокоя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).