самоуспокояла

Речник на българския език

1. самоуспокояла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоуспокояла е производна форма на самоуспокоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоуспокояла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоуспокояла е производна форма на самоуспокоя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).