самоуспокоил е

Речник на българския език

1. самоуспокоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоуспокоил е е производна форма на самоуспокоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоуспокоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоуспокоил е е производна форма на самоуспокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).