самоуспокоили

Речник на българския език

1. самоуспокоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

самоуспокоили е производна форма на самоуспокоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоуспокоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

самоуспокоили е производна форма на самоуспокоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).