самоуспокоеше

Речник на българския език

1. самоуспокоеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

самоуспокоеше е производна форма на самоуспокоя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. самоуспокоеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

самоуспокоеше е производна форма на самоуспокоя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).