самоуспокоели

Речник на българския език

1. самоуспокоели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

самоуспокоели е производна форма на самоуспокоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. самоуспокоели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

самоуспокоели е производна форма на самоуспокоя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).