самоупрекнел

Речник на българския език

1. самоупрекнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоупрекнел е производна форма на самоупрекна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоупрекнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоупрекнел е производна форма на самоупрекна (мин. деят. несв. прич. м. р.).