самоуправлявал си

Речник на българския език

1. самоуправлявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоуправлявал си е производна форма на самоуправлявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоуправлявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоуправлявал си е производна форма на самоуправлявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоуправлявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоуправлявал си е производна форма на самоуправлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).