самоуправлявало си

Речник на българския език

1. самоуправлявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоуправлявало си е производна форма на самоуправлявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоуправлявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоуправлявало си е производна форма на самоуправлявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоуправлявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоуправлявало си е производна форма на самоуправлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).