самоуправлявало

Речник на българския език

1. самоуправлявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоуправлявало е производна форма на самоуправлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоуправлявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоуправлявало е производна форма на самоуправлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоуправлявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоуправлявало е производна форма на самоуправлявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоуправлявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоуправлявало е производна форма на самоуправлявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).