самоуправлявал

Речник на българския език

1. самоуправлявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоуправлявал е производна форма на самоуправлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоуправлявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоуправлявал е производна форма на самоуправлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самоуправлявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самоуправлявал е производна форма на самоуправлявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самоуправлявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самоуправлявал е производна форма на самоуправлявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).