самоунищожало

Речник на българския език

1. самоунищожало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоунищожало е производна форма на самоунищожа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоунищожало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоунищожало е производна форма на самоунищожа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).