самоунищожала

Речник на българския език

1. самоунищожала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоунищожала е производна форма на самоунищожа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоунищожала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоунищожала е производна форма на самоунищожа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).