самоунищожавал си

Речник на българския език

1. самоунищожавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоунищожавал си е производна форма на самоунищожавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. самоунищожавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоунищожавал си е производна форма на самоунищожавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. самоунищожавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

самоунищожавал си е производна форма на самоунищожавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).