самоунищожавало си

Речник на българския език

1. самоунищожавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоунищожавало си е производна форма на самоунищожавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоунищожавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоунищожавало си е производна форма на самоунищожавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоунищожавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самоунищожавало си е производна форма на самоунищожавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).