самоунищожавало

Речник на българския език

1. самоунищожавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоунищожавало е производна форма на самоунищожавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоунищожавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самоунищожавало е производна форма на самоунищожавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самоунищожавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самоунищожавало е производна форма на самоунищожавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самоунищожавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самоунищожавало е производна форма на самоунищожавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).